Ньойският договор е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан преди 100 години – на 27 ноември 1919 година. По този повод видният български учен и общественик, председател на БАНИ – акад. Григор Велев, бе във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, за да дебатира по темата със студенти и преподаватели.

В края на Първата световна война българската държава е от страната на загубилите. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България. 11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.

Президентът на ВУАРР акад. Димитър Димитров, по чиято инициатива се състоя беседата, благодари на акад. Велев за впечатляващата лекция с интригуващи исторически подробности, предшестващи подписването на документа и представи книгите му „Национализъм“, „Диктатура, терор, геноцид, шовинизъм“, „Българската национална кауза“, тритомника „История на българите от Македония“, както и най-новата – „Чуждопоклоничеството“. Изданията вече са част от архива на библиотеката на ВУАРР.