Едва ли има по-женско занимание от плетенето. Сигурно всеки пази спомен за майка или баба, която приведена майстори фината мрежа на дантела. В Европа масовото разпространение на дантелата започва около 13 век в средите на аристокрацията и в кралските дворове. Оформят се различни плетачески центрове, известни и до днес, които дават името за определен вид дантела: венецианска, тенерифе, ретичела, редфордширска, генуезка, брюжска, алансонска и т.н.

Брюкселската дантела е пренесена в България в началото на 20 век и то не къде да е, а в Калофер, където я внася Елисавета Караминкова. Тя предава и първите уроци за изработка на дантелата на жените в града. Плетенето на дантели става много популярно занимание сред калоферките.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) градчето е опожарено и в разруха. Хората са без поминък и само дантелите на жените осигуряват препитание на фамилиите. Калоферките плетели, а търговци продавали изделията им извън пределите на България. Плетяло се във всяка къща, а момичетата учели техниката още от съвсем малки.

Традицията зорко се пазела, а занаятът се предавал от майка на дъщеря, от баба на внучка. В общото дело се включили и мъжете, които изработвали от дърво совалките, необходими за плетенето на дантелата. Полека-лека, благодарение на продадените в чужбина дантели, градът се въздигнал от разрухата и се съживил.